na srpskom, по български, на шопсћи

vaš baner

vaš baner

Приказивање постова са ознаком Petar Videnov. Прикажи све постове
Приказивање постова са ознаком Petar Videnov. Прикажи све постове

Kнига: „По ловджийски” на Петър Виденов

12. 3. 2014.

С книгата „По ловджийски” се опитах да възкреся атмосферата на Цариброд през последното столетие от двете страни на границата и да ви върна в близкото и далечно минало през призмата на историята на царибродското ловно дружество, ловните дейности и живота на видните ловци от града и селата. Изследвайки историята, разбрах бъдещето или пък изследвайки настоящето узнах историята - случки, събития, прояви, колоритни личности, легенди... - казва автора Петър Виденов в началото на книгата.


Макар агроном по професия, журналист с 18 годишен опит и музикант по душа, автора съедини ловната история с мистичността на Цариброд и прекрасните му села на изчезване, с духовността и красотата на природните и културно-исторически забележителности, включвайки селското ни наследство и традиционите ценности. Издирвайки летописни и хроникьорски данни, той е обиколил цялата околия и намерил много интересни и драгоценни сведения за нашето минало, най-важното от края на XIX век до настоящия момент от областта на ловуването и ловния спорт, но и много други значими документи. 

Някои авджии и личности в книгата са назовани с прякорите си, толкова характерни в нашия край, защото хората така ги знаят повече, а не по фамилните им имена. Всички исторически моменти в книгата са записани точно такива, каквито са били. Така през призмата на малко известна история, съхранена в спомените на по-възрастните хора и техните поколения, в истинските легенди и приказки от миналото, а особено в архивния материал, настана книгата „По ловджийски”. 

Книгата е плод на една дълга и системна, нелесна работа, защото Виденов е данните събирал като изследовател, журналист, публицист, етнограф, агроном и любител на природата. Четивото е документирано с много факти и богата библиография. Може би това е своеобразна историческа хронология, съчетана с ценностите, емоционалността и колоритната атмосфера на Цариброд в края на XIX и в началото на XX век и разбира се по-късно, преди и след Първата и Втората световна войни, до наши дни.

Някои сведения са намерени в частни архиви и албуми в Димитровград, Пирот, Звонци, Бабушница, Бела Паланка, Босилеград, Ниш, Крагуевац, Белград, Нови Сад, София, Скопие и други места в Сърбия, България и Македония, ами и от Дания, Германия и други страни. 

Книгата е интересно четиво не само за ловци и любители на ловния спорт, но и за всички, които обичат историята и живота на града и околията отпреди сто и повече години до настоящия момент. Тази книга ще бъде и един скромен принос към изледването на нашето минало.

Издател на книгата е Народна библиотека Детко Петров, поредица Роден край.


* * * 

НАЧАЛОТО

Видлич

В прегръдките на слънце златисто,
що в усмивка шопска цъфти,
в скутовете на небесната синева,
там где Балканът горди шуми,
израстна той - зъбест, мълчалив, 
с изопнат гранитен гръбнак,
величествен, светъл и красив
като древен митически юнак.

Откъс от стихотворението „Видлич” на Марин Младенов 

Празници и традиции: Зарезоя

14. 2. 2013.

Основният обред на празника е зарязването на лозята, защото това е първата работа, с която започва новият лозарски сезон.

“Добро утро, Трифоново лозе!
Да си пълно с грозде!
Болести и буболечки,
ветрове и градушки,
вънка от лозето!”

Тези и други обредни песни могат да се чуят на Трифоновден, празник на лозарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още под имената Зарезоя, Зарезановден, Трифун Зарезан и Трифун Чипия, защото се отбелязва в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. 

Православните християни, които уважават Юлианския календар, го празнуват на 14 февруари в чест на Свети Трифон - лечител, прославил се с чудесата, които правел. Роден е в трети век в семейството на бедни християни в Малоазийката провинция Фригия, която се смята за една от прародините на лозата и виното. На 17-годишна възраст е спечелил голяма слава, като излекувал дъщерята на римския император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство. Но наследникът му Траян Деций се оказал непримирим враг на християнското учение. За кратко време успял да унищожи много християни заради вярата им, сред които и Трифон, който загинал като мъченик с молитва на уста.


ЗАРЕЗОЯ В ЖЕЛЮШКИТЕ ЛОЗЯ



Въпреки че броят на лозята е намалял, Зарезоя  е един от най-обичаните празници сред мъжете. Това доказва и снимката заснета на Трифоновден 1976 г. в  димитровграското село Желюша в лозето на Стойча Мицин, който с приятелите си Михаил, Радослав, Слободан, Васа, Славча, Захария, Петър и Драган, по стар обичай символично зарязва гижите. Тук е и дамаджаната с вино, с която домакинът полива отрязаното място и благословя: “Колкото капки, толкова коля грозде”. Така със символичното зарязване на лозята се поставя началото на новата лозарска година. 

Podelite ovo:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 

Slike i fotografije

O gradu