na srpskom, по български, на шопсћи

vaš baner

vaš baner

Прикаска: PAOLO SOPRANI

13.10.21.

Испишта жената једно сабале у малуту, и беше јасно закво, отиде си Санда, умре, беше га исцедила  лошата болка, за кратко време  супурдиса и смали мужа оди сто и дватријесе ћила, напраји га на пандишпањ и повлече там од куде се никој јоште не врну.

Погребенијето беше големо, коџа се народ беше трупнул, викање, пиштање, нарицање, ко што је обично на погребенија и што думаше Анђел, убаво се човеците беоше спрајили...

Убав ранолетњи д'н, а ни сас Пеликана седимо преди Сандинуту ижу на труповете и чекамо да погребенијето појде и да испратимо големога и силнога човека,  доброга другара што га упознамо  неколко године преди, у ресторацијуту на железничку станицу у Пирот. Само човеци сас топлу душу и големо срце се л'ко најду и здуше, та и тија пут се случајно издешава и судбина нат'кми да се сретне Аца Пеликанат, сас Санду Циганина, кафторџију, ка из чиста мира поможе на нашега цовека у невољу, без да га познава и без да смета и рачуна, требе ли или јок, исто ко што је и Пеликанат увек бил спреман да помогне на свакога кој је закасал, само ако има човештину, и етети другар до гроб и по к'сно.

Чекамо на пообетну жегу с Пеликана некаквога човека из височката села, а живејеше у таја стрма насеља нади станицуту у Пирот, и да не ћипíмо на дворка улезомо у ресторацијуту на железничку, и по т'гашњи обичај да испијемо и по једно-две, м'нечка вињачетија. П'лна скоро ресторација сас човеци, у това време идеоше возове и народ се возеше сас њи, једни дооде, друђи отоде, тарапана цел д'н. Седимо уз масу ка се врата отворисе и улезе у ресторацијуту наш другар и земљак из царибродско, Тацко армоникаш. Улезе и одма оди вратата поче да запомага:

- Браћо, човеци, граџање, ам'н помагајте ако Бога знајете. У невољу сам силну. Са ме помогнете, че се раздужим на сви ка стигнем. -Стигла ми је сас влакат нова армоника из Италију, " Паоло Сопрани", и немам паре за царине и транспорт. Молим ви се, помагајте, не давају дор се не плати. 

Видно узнемирен, Тацко изорати, а свет че се сурине, од његову гледну точку, не подигне ли рамоникуту у тија момент, јутре че је к' сно, кока че ђу некоја сила одвлече бесповратно.

Човеци се оћуташе, никој ништа не орати, издиже се саде некаква голема човечина и продума:

- Ајде другари, да саберемо да спасимо човека! 

Извади он прв пару и тури на масу, а по њега и друђи извадише кој колко може и за час Тацко сабра паре да си заврши работу. Несмо тегај знајали кој је, после се запознамо, това беше Санда Циганин, кафторџија, остал без работу у Прогрес и се преорјентисал да оправља кафторје и тека је печалил дор не умрé. После разбрамо да је бил и он свирџија, басаџија у дувачћи орћестар. Ни се сас Пеликана згледамо и он саркастично продума, кико сложни Пирочање сабраше паре, да помогну Цариброџанина. 

Заврши се това, Тацко излезе, народ поче да си ко преди џаколи, свакој своју муку, а Пеликан наручи јоште по вињаче. Дојде нашијат човек што га чекаомо, завршише сас Пеликана кво имаоше и ка се пај отворише вратата на ресторацијуту, улезе Тацко сас начињену армонику на мешину и растргну некакво оро, колко што силно може. Нова армоника, убав звук, доб'р армоникаш, срца весела, а главе поошамоглавене, музика до некоје доба у ноч, вињацетија и повече. Убава армоника беше таја Паоло Сопрани, л'скава, сас изгравиранога големога орла на корпусат, сас шарене нитне накачене, убавило, а тек звук! Почесе и бакшиши да падају, а по јед'н ред некој наручи некакво бугарско оро, Тацко заглави једну дирку сас клечку ћибрит и засвири, а оно кико гајда да свири, оро се заврте та до некој ред. Санду кафтордзију к'сно у ноч одвезомо дома и настаде големо пријатељство. 



Ка мињујемо кроз Пирот, сврчаомо при њега, поседимо на труповете преди радионицуту. Санда пушеше цигаре ко строшен кафтор. Извади паклуту, "Југославију", и узне та удара нежно ама сас мерак, с' паклуту оди палацат на другуту руку, по повече пути да почњу пол'ка да издзртају и излазе цигарете и ни покани.

Сас ћибритат исто ка извади клечку, у голем лук ч'к нади главуту измане и врасне, ама добре одмерено да нарочно не успеје палењето оди први пут. Тека неколко пути мераклисћи измањује, видно ужива Санда а и тија што га гледа, и на крај ка се запали клечката, почека малко љутијат пушак да одмине и сас тачно прорачунато време запали свете три цигаре. Прав ритуал, а и ни смо после користили тија манири дор ђи не машимо. Пеликан за сва времена, а ја преди коџа године и за мене се јоште не знаје дали че ђи пак пропушујем и мањујем.

Отиде си и Аца Пеликанат, тихо и улезе у царибродску легенду. Тија пут га никој не може расеца оди спање, беше заспал за вечно, а бесе тегав на будење. Једвам га разбудише  баба Данка и Курта, Батко, Гица и Кокан, ка појдоше једну годин на путешествије у Ђерманију.  Карал си је животат преди време, ноншалантно, а   свак тренутак, живејал је по два. У све кво је работил уживал је, дали ка пише, свири, оправља шермана, ка орати виц, или ка поје "Мачку" оди Ибрицу Јусића. Све с'мерак, ко Санда ка тупа паклуту да се изм'кну цигарете. 

Ненаметљиво да режира свој живот и животи на сви што га окружују не беше донел оди" Витиз" озгоре, то си му беше урођена одлика и карактерна црта, това беше прави Пеликан, увек на свој терен, да праји режије и шарене сцене ко што онуја годину беше у ресторацијуту у Пирот и догодовштината сас Тацка и Санду кафторџију. Кројеше Аца убаве комбинације, ама и животат не беше наиван, не даваше му да подигне главу малко, да пред'не, да се опорави малко, моташе га на там навам и не дозвољаваше да му иде карта. Задње године јед'н корак напред а два назад. Тека и заврши изневерће, одједанпут, и ни тури у чудо. Не можеше да му једино узне вечнуту усмивку сто ђу имасе у очите и оптимизам што се оди њега ширеше на све стране. Уливаше сигурност на сви около, затова се требе и врзмаоше коџа млади човеци около њега.

Санда басаџијата, ка разбра оди кво је болан, и на препоруку на докторје и на сви живи да мане цигарљаците, самоуверено и храбро продума: "Ја ка ђи нес'м оставил ка је требало, нечу ни са. Че ђи пушим до крај"! Тека и би...

Аца Пеликанат ни изненади, кока га некаква небеска сила на брзину одсеца на горе да се придружи на Санду басаџију, Тацка, Крлу, Перу армоникаша и много друђи добри и изузетни човеци. Кико успомена остаде само урезана и замрзнута слика на сви што су га добре познавали, мада не с'м баш сигуран да је на некога и успејало да га толко добре упознаје. Одлика на големи и посебни, од Бога дадени за све, и он је бил човек кој је неколко крачће иш'л преди животат, а посебно је знајал да од сложен зивот направи игру, талентовани глумац кој уопште неје ни морал да глуми, харизматичан и све кво је написал, казал, изрецитовал било је п'лно сас дух и сас шарм, до савршенство је знајал да види све кво друђи несу могли и да зналачћи анализира сви префињени покрети на Санду кафторџију сас ћибритат и цигарете и манири на друђи интересантни човеци и да тија гафови добронамерно и у прав момент примени и све това и још много ненаписано и не изречено, то је ненадмашни и бесмртни, Аца Новков Пеликан...

*

Недостатак савршенства теорије у пракси, не нарушава равнотежу у универзуму и међу звездама,  а оркестар који чине најсјајније овоземаљске звезде састављен од добрих музичара и још бољих људи увек ће како на овом тако и на оном свету самоуверено стајати на раскошним позорницама где је свачије место унапред знано и зацртано, место које је свако успео ваљда и да заслужи, место попут задње станице за велике људе, изаткано од ситних мудрости и недостатака такта и ритма , место где време и брзина готово ништа не значе: ако идеш пребрзо, сустићи ћеш невољу, ако идеш преспоро, стићи ће те невоља...

In memoriam: Предраг Димитров Дуруз (1955-2021)

27.6.21.

По онова што је мог`л, а неје Дуруз је ко и Цариброд. Много и ништа до крај. Да ли је това у детињство било качење по дрва, карање ма точак, играње на топку, слазење у Пропас, купање и гоњенице по Вртању и на Јаз, па и училиште и увек најбољи или меџу најбољи, увек непревијен и тврдоглав и увек свој. 

Т`ги је бил Арновуцка, или Арни. Из това време помним ка паде и Машинсћијат парк зади Трапинуту зграду, та се набоде на шиљ`к на косачку и са си с тија ожиљак на коленото  и отоди. 


 Предраг Димитров Дуруз (17.11.1955-26.6.2021)


После, ко по голем, прв у сви спортове, страшно талентован кошаркаш, одличан фудбалер и клинац кој напарави дар-мар, на КК Партризан у Паркат 1970. , па се надам га има у „75 године кошарке“, јер да се разберемо ако је некој из туја генерацију мог`л да игра у савезни ранг, това је бил Дуруз.

У гимназију, јак ђак, убаво момче и „главни непријатељ“ на деду си Ђору Шукаревога, због „джазову музику“ с коју пак победи на једну Гимназијаду у Бабушницу. 

Студије, прво у Београд, па у Ниш, кошарка, фудбал ка затребе, па по това „Проћисла лета“ и „Луде ноћи“ по Цариброд.

После женидба, работа, новинарство и релација Цариброд – Пирот, али све време редовне  визите на „Панзионото“, „Гациното“, „Балкан“... и друштво за које се све дава и коje за тебе дава све.

По това поче с РТЦариброд, куде се недовољно помиња њиговата роља за началото, оснивање на КИЦ-ат, куде се готово се пак и не спомиња, доводење на опозициони прваци у Цариброд, што је у това време било равно велеиздаји, организовање на меропријатија меджу која су и преоткривањето на Дудова. 

Из това време требе се знаје да на места куде је Дуруз завирал руку, друђи не су смејали ни косам, или чак и да помисле и погледају на њи.  И по све това 2000. и  ко „ плен за заслуге“ Галеријата, Колонијата у Поганово и после това болес . 

Прво јед`н удар 2015., па још јед`н 2019. Е са је вероватно бил је још јед`н и више га нема. 

И ка погледам кво сам написал испада ко да сам много испуштил и не с`м га много повалил. И не требе. Да га вале неје обичал.

Затова че кажемо. Много таленти, много идеје, много желанија, енергија и нићиква спремност на компромис с онија за који је мислил да су начасни или иду по лош пут. С толко дар од Бога позанавал сам  у Цариброд само два човека- Пеликанатога и Дуруза. Това Цариброд неје мог`л да разбере или чак ни да поднесе.

Са ка је горе прво требе с Пеликанатога да испоју Срце је циганин (Il cuore e uno zingara) –победницу из Бабушницу, па да отиде до Ташка, да си заврше туруту из Балкан, да се поздрави с Бузу, Воју, Фуфи, Шабана, Трапу, Мићу Мајмуна, Гошка аптекаратога... . Да набаци јед`н центрашут на Гигу, да с Емила Цоцу одиграје басктет, да изока Цику да му отопоје „Smoke on the Water“ ( Дим над водом), да се ако може не скара одма с мајћу си, ако је све това уопште горе нади Цариброд и ако га има това је град дека скоро сви познаваш и дека те сви обичају. 



А за крај че кажем тека.

Саучешће Дурузе за све онова што те несмо рабрали и до крај испратили! Ваљда че онија свет има повече разбирание за тебе и онова, кво си сакал, могл и умејал и ваљда је он стварно изнад Цариброд и царибродсћи адети и нарави... и провери да ли је срцето ставарно циганин или је само циганско.  


Слободан Алексић Ћоса

Izložba „Za svakog ko je spasio drvo/За всеки спасил дърво“

22.3.21.

Ova virtuelna izložba deo je prekograničnog projekta “Za svakog ko je spasio drvo“. Projekat je imao za cilj da uključi mlade i eksperte iz Bugarske i Srbije u zajedničke aktivnosti i promoviše značaj životne sredine kao ključni faktor za održivi razvoj prekograničnog regiona između dve države.

Više od 400 mladih iz opština Niša i bugarskih gradova Pravec, Etropolje i Botevgrad učestvovalo je u projektu. U svakoj aktivnosti bilo je uključeno po 50 mladih, uzrasta između 13 i 18 godina, jednak broj iz Bugarske i Srbije.

Njihovi mentori bili su bugarski i srpski eksperti – ekolozi, dendrolozi, botaničari, šumari, entomolozi, fitopatolozi i moderatori.

Ova izložba sadrži herbarijume različitih šumskih vrsta (drva, žbunovi, trave, mahovine i paprate) koji su predstavljeni u formi video materijala.


preuzeto sa: botevgrad.com


Ovaj projekat organizuje NIIT centar za društvene inovacije iz Niša, zajedno sa „YMDRAB“ iz Bugarske kao i Institutom za šume. Projekat sufinansira Evropska unija kroz Interreg-Ipa Program prekogranične saradnje Bugarska – Srbija. 

Virtuelnu izložbu je pordžao Virtuelni muzej Caribrod.




***

Проектът цели да включи младежи и експерти от  България и Сърбия в съвместни дейности за  опазване на горите и да промотира околната среда  като ключов фактор за устойчиво развитие на  трансграничния регион между двете страни. 

Повече от 400 младежи от общините Ботевград и Ниш  участваха в проекта. Във всяка дейност участваха  поне по 50 младежи (равен брой българи и сърби, на  възраст между 13 и 18 г.). Те бяха водени от равен  брой български и сръбски експерти - лесовъди,  дендролози, ботанисти, ентомолози, фитопатолози,  еколози и модератори. 

Изложбата съдържа хербария на различни горскорастителни видове (дървета, храсти, треви, папрати и мъхове) и е организирана от "Младежко движение за развитието на селските райони в България". Тя е част от проект „За всеки спасил дърво“, в който участват 200 младежи от общините Правец, Етрополе и Ботевград и още толкова техни връстници от сръбския град Ниш.

Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България - Сърбия 2014-2020 г.


Pogledajte izjave učenica, učesnica u projektu, a zatim i finalne izložbe biljaka u Srbiji i Bugarskoj.

 





Ova publikacija je napravljena uz pomoć sredstava Evropske unije kroz Interreg-IPA Program prekogranične saradnje Bugarska-Srbija pod brojem CCI No 2014TC16I5CB007. Jedinstveno odgovorno lice za sadržaj ove publikacije je NIIT centar i ni na koji način ne može biti tumačen kao stav Evropske unije ili Upravljačkog tela programa.

Прикаска: Шуми Марица

13.3.21.

Синко, ти не знајеш деда Раку, мојег башту. А казувала сам ти за њега! Еее, он је бил известен трговац по целијат крај. Знал је много народ, с много народ је правил трговију. Он си на њега беше бата Горча, а и ућа ти Васа и Јоца су тека оправни.

А обичаше и он, кико бату, да пивне. Бил је другар и обичали су га човеци. Сечам се, појду трговци из Валниш, из Звноци, на пазар у Цариброд. И муњувало се на Поганово, па преко Планиницу. Они појду у четвртак и сврну при нас. Маћа ми одма тура тигање, пржи месо, једу, вечеру, пију... Ми смо вола клали, па свиње, па овце. Имаше јед'н човек машину за месо, па закољемо вола, па месо мељу, мељу, мељу... И тека, они преспе, доручкују, иду ма јутред'н у Цариброд на пазар, врну се при нас, пак једење, пијење,... преспе и у суботу си иду. Све мама служи, готви... А она је све умејала, а д'н школу неје имала... самоук.

Башта ми држеше задругу, докарује намирнице, шићер и текова. Он дојде уморан и легне, а шићерат се требе дели, коме колко следује на човеци. Они дооде и маћа ми све седи и израчуна на којега човека колко шићер се падне, и не писује ништа, не знаје да напише, све напамет рачуна, колко су човека у ижу и коме колко се пада да му даде, она је све това напамет знала да израчуна.

А једнушка, продавал тата коња, ама коњат бил малко ћорав на једно око. Он си ћутал, и решил да нема това да казује, ама нема ни да л'же. Дош'л човек и га питал:

-К'в је коњат, добар ли је, здрав ли је?

Деда Рака му рек'л:

-Абе, мене гледај, за коња не питуј!

Човек даде паре, узне коња и отиде. Минуло некоје време, човекат видел да је коњат ћорав и се врне при деда Раку. Почел се буни, ама Рака му рек'л:

-Ја ти реко гледај мене, за коња не питуј! Л'гал ли сам нешто?

Човекат неје знал дека тата на једното око неје довиџувал убаво!


Ама отишал једнушка при тија његови пријатеље, трговци у Валниш и се запију. Он пијан запојал “Шуми Марица”. А това много лоше време беше, неје се смејало поју текве песме. Некоj га чул оди комшије и га наклевети на жандарете. Они га вану и га утепају оди бој. И са ко да га гледам, једва си дојде дома, једва прескочи прагат. Рече на маћу ми, ја сам много тепан. После си је повече лежал, и се разболе и не може се оправи.

Зас'њује он ко је отишл на онија свет. Сретне на Милу маћу и на Десу Светину маћу, оне беоше умреле, и појде с њи. Ама га сретне баба Ката и му рекла Рако ти се врни, још јед'н из нашту фамилију требе да дојде, па си ти т'гај на ред. Девет месеца се минуше, бата Венко пођину, утепа ли се, не се сечам. Он беше милиционер у Пожаревац. Сечам се, донесоше његове крваве дреје, а стрина Борика ђи узе и ђи однесе онам у гробиштата та ђи закопа. И тата рече са сам ја на ред. И не знам година мину ли на Венка ил не мину, и он умре. Епà, тека беше!


Оригинални писма за изграждане на градския храм в Цариброд (1890)

3.1.21.

Преди повече от 130 години в тогавашния Цариброд се ражда идея за изграждане на черква. Тогавашното бедно население не смогва да осъществи това свое желание, но все пак идеята за строежа на градски храм започва лека-полека да се осъществява през 1888. г. Тогава градският Общински съвет взема решение за изграждането му, при което назначава и комисия от дванадесет члена. С много труд и пот, подкрепени от Божията ръка и подпомогнати от Софийската епископия, Княжество България и Министерството на външните дела и изповеданията, успяват да сложат основите на бъдещия царибродски храм през пролетта на 18 май 1890 година. Работите продължават и стъпка по стъпка, камък върху камък, през следващите четири години изниква прекрасен храм.

Благодарение на Мария Гоцева, дигиталeн архив Стари Цариброд и Виртуалния музей Цариброд ви представят преписи от оригинална документация и писма, свидетели за началото на строителството на градския храм през 1890 година.


********************************************* 


Май 1890 год.
От София

вертикално:
В отделение на изповеданията:
подпис: Др Съмарджиев
15.V.1890

Господин Министре,

Управлението на Софийската Митрополия като препраща препис от постоновление № 79 на трънската постоянна комисия и план за бъдеща църква в Цариброд, чест има да Ви помоли, Господине Министре, да благоволите и разрешите построяването на църквата в Цариброд и поне възложено още днес понеже църковното настоятелство било ... работници от надница и иска да се положи основния камък 18 тога /б. р*. Този месец/.

Председателстващ на Софийски Епархиален Духовен Съвет
Подпис и печат.

* б.л. - бележка на редактора


********************************************* 



2-ри май

Днес Трънската окръжна ... Комисия под председателството на Т. Г. Пъев в присъствието на членове: Ц. Манчов и Г. Шойлев и с участието на окръжния инженер Л. Вълков разсъждава отношението на Царибродския архиепископски Наложник от 30 м. м. Под № 127, с което препраща на одобрение един план за постройка на своя църква в гр. Цариброд. Комисията като взе в предвид, че градът Цариброд има необходимост от една църква и според мнението на окръжния инспектор, изработения за тази църква план напълно съответства на назначението си, то на тази основа ... Комисията е на мнение щото постройка на църквата да се почне по изработения план.

Препис от настоящото постановление да се съобщи на Архиерейския наместник.

Подписали: Председателстващ Т. Г. Пъев
членове: Ц. Манчов, Г. Шойлев, не се чете
инженер: Л. Вълчев
Вярно
Подпис и печат Секретар Сим...



********************************************* 



Май 1890
София

до Министъра на външните работи и изповеданията

Господин Министре,

В допълнение на отношението ни към 15 т.м. под № 1349, Управлението на Софийската Митрополия има чест да Ви уведоми, че за построяването на църквата в Цариброд щели да бъдат нужни 20 000 лева от което количество 6 000 лева имали готови и 6 000 лева записани помощи, а остатъкът от 8 000 лева гражданите хранили надежда, че ще се събере от доброволни помощи на християните и от помощи на правителството ... дадено заявление.
При този момент ако е възможно по скоро да ни се потвърди планът, за да го изпратим в града, за да се почне постройката. 
Председателстващия на Софийското Епархиално Духовенство: подпис и печат    



********************************************* 




Доклад до Негово Царско Височество
4434

Господарю,

Имам честа най покорно да моля Ваше Царско Височество да благословите и разрешите щото от сумите предвидени в бюджета на повереното ми Министерство за текущата година за пособия на църкви ... /глава ІХ, ал. 44/...









********************************************* 




на църковното настоятелство в Цариброд за построяване църква в тоя град и двеста и петдесет лева на общинския кмета на с. Лукавица, Родопска околия, за огражданията в това село.
Ако Ваше Царско Височество одобрявате това мое предложение най покорно Ви моля да благоволите и подпишете приложения тук указ.
Съм,
Господарю,
на Ваше Царско Височество най покорен служител и верен поданик.

София,
юни 1890 год.


Министър на Външните Дела и Изповедания: подпис




********************************************* 




вертикално:
обнародвано 9/41 90 г. ...
Указ
№ 45

Ний Фердинанд І
С Божията помощ и Народната Власт
княз на България

По предложение на наший Министър на Външните Дела и Изповедания представено Нам доклада му от 4 текущий месец под № 4434, Постановихме и Постановявам:
І. Да се отпуснат хиляда лева пособие на църковното настоятелство в Цариброд...





********************************************* 



църква в тоя град и двеста и петдесет лева на Общинския Кмет в с. Лукавица, Родопска Околия за ограждения в това село.
ІІ. Означеното тук количество да се вземе от сумата, предвидена в бюджета на Министерството на Външните Дела и Изповедания за текущата година за пособия на църкви и други /глава ІХ, алинея 44/.
ІІІ. Изпълнението на настоящия указ се възлага на наший Министър на Външните Дела и Изповеданията.
Издаден в Наший дворец в София, на 6 юни 1890 год.

Подпис на княз Фердинанд








********************************************* 



№ 2690
Юни 1890
гр. Цариброд

вертикално:
.... 18-22 VІ 90 ...

Рапорт

В изпълнение на предписанието на Министерството на Външните Дела и Изповедания от 16-ти тога /този/ под № 4883, чест имах да отнеса че отпуснатата сума с известие № 426 на сумата 1 000 лева, пособие за направата на църква в град Цариброд е изплатена от местното ковчежничество и предаде под разписка на местното църковно настоятелство в тоя град.

Околийски началник: печат 
Секретар:....



********************************************* 

Есента през лято господне 1894-о на 8 ноември по стар стил новият Божи дом заблестява в цялата си пълнота. На този ден той бива тържествено осветен и посветен на Пресвета Богородица и нейния Рожден ден – Мала Богородица.



Podelite ovo:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 

Slike i fotografije

O gradu