na srpskom, по български, на шопсћи

vaš baner

vaš baner

Оригинални писма за изграждане на градския храм в Цариброд (1890)

3.1.21.

Преди повече от 130 години в тогавашния Цариброд се ражда идея за изграждане на черква. Тогавашното бедно население не смогва да осъществи това свое желание, но все пак идеята за строежа на градски храм започва лека-полека да се осъществява през 1888. г. Тогава градският Общински съвет взема решение за изграждането му, при което назначава и комисия от дванадесет члена. С много труд и пот, подкрепени от Божията ръка и подпомогнати от Софийската епископия, Княжество България и Министерството на външните дела и изповеданията, успяват да сложат основите на бъдещия царибродски храм през пролетта на 18 май 1890 година. Работите продължават и стъпка по стъпка, камък върху камък, през следващите четири години изниква прекрасен храм.

Благодарение на Мария Гоцева, дигиталeн архив Стари Цариброд и Виртуалния музей Цариброд ви представят преписи от оригинална документация и писма, свидетели за началото на строителството на градския храм през 1890 година.


********************************************* 


Май 1890 год.
От София

вертикално:
В отделение на изповеданията:
подпис: Др Съмарджиев
15.V.1890

Господин Министре,

Управлението на Софийската Митрополия като препраща препис от постоновление № 79 на трънската постоянна комисия и план за бъдеща църква в Цариброд, чест има да Ви помоли, Господине Министре, да благоволите и разрешите построяването на църквата в Цариброд и поне възложено още днес понеже църковното настоятелство било ... работници от надница и иска да се положи основния камък 18 тога /б. р*. Този месец/.

Председателстващ на Софийски Епархиален Духовен Съвет
Подпис и печат.

* б.л. - бележка на редактора


********************************************* 



2-ри май

Днес Трънската окръжна ... Комисия под председателството на Т. Г. Пъев в присъствието на членове: Ц. Манчов и Г. Шойлев и с участието на окръжния инженер Л. Вълков разсъждава отношението на Царибродския архиепископски Наложник от 30 м. м. Под № 127, с което препраща на одобрение един план за постройка на своя църква в гр. Цариброд. Комисията като взе в предвид, че градът Цариброд има необходимост от една църква и според мнението на окръжния инспектор, изработения за тази църква план напълно съответства на назначението си, то на тази основа ... Комисията е на мнение щото постройка на църквата да се почне по изработения план.

Препис от настоящото постановление да се съобщи на Архиерейския наместник.

Подписали: Председателстващ Т. Г. Пъев
членове: Ц. Манчов, Г. Шойлев, не се чете
инженер: Л. Вълчев
Вярно
Подпис и печат Секретар Сим...



********************************************* 



Май 1890
София

до Министъра на външните работи и изповеданията

Господин Министре,

В допълнение на отношението ни към 15 т.м. под № 1349, Управлението на Софийската Митрополия има чест да Ви уведоми, че за построяването на църквата в Цариброд щели да бъдат нужни 20 000 лева от което количество 6 000 лева имали готови и 6 000 лева записани помощи, а остатъкът от 8 000 лева гражданите хранили надежда, че ще се събере от доброволни помощи на християните и от помощи на правителството ... дадено заявление.
При този момент ако е възможно по скоро да ни се потвърди планът, за да го изпратим в града, за да се почне постройката. 
Председателстващия на Софийското Епархиално Духовенство: подпис и печат    



********************************************* 




Доклад до Негово Царско Височество
4434

Господарю,

Имам честа най покорно да моля Ваше Царско Височество да благословите и разрешите щото от сумите предвидени в бюджета на повереното ми Министерство за текущата година за пособия на църкви ... /глава ІХ, ал. 44/...









********************************************* 




на църковното настоятелство в Цариброд за построяване църква в тоя град и двеста и петдесет лева на общинския кмета на с. Лукавица, Родопска околия, за огражданията в това село.
Ако Ваше Царско Височество одобрявате това мое предложение най покорно Ви моля да благоволите и подпишете приложения тук указ.
Съм,
Господарю,
на Ваше Царско Височество най покорен служител и верен поданик.

София,
юни 1890 год.


Министър на Външните Дела и Изповедания: подпис




********************************************* 




вертикално:
обнародвано 9/41 90 г. ...
Указ
№ 45

Ний Фердинанд І
С Божията помощ и Народната Власт
княз на България

По предложение на наший Министър на Външните Дела и Изповедания представено Нам доклада му от 4 текущий месец под № 4434, Постановихме и Постановявам:
І. Да се отпуснат хиляда лева пособие на църковното настоятелство в Цариброд...





********************************************* 



църква в тоя град и двеста и петдесет лева на Общинския Кмет в с. Лукавица, Родопска Околия за ограждения в това село.
ІІ. Означеното тук количество да се вземе от сумата, предвидена в бюджета на Министерството на Външните Дела и Изповедания за текущата година за пособия на църкви и други /глава ІХ, алинея 44/.
ІІІ. Изпълнението на настоящия указ се възлага на наший Министър на Външните Дела и Изповеданията.
Издаден в Наший дворец в София, на 6 юни 1890 год.

Подпис на княз Фердинанд








********************************************* 



№ 2690
Юни 1890
гр. Цариброд

вертикално:
.... 18-22 VІ 90 ...

Рапорт

В изпълнение на предписанието на Министерството на Външните Дела и Изповедания от 16-ти тога /този/ под № 4883, чест имах да отнеса че отпуснатата сума с известие № 426 на сумата 1 000 лева, пособие за направата на църква в град Цариброд е изплатена от местното ковчежничество и предаде под разписка на местното църковно настоятелство в тоя град.

Околийски началник: печат 
Секретар:....



********************************************* 

Есента през лято господне 1894-о на 8 ноември по стар стил новият Божи дом заблестява в цялата си пълнота. На този ден той бива тържествено осветен и посветен на Пресвета Богородица и нейния Рожден ден – Мала Богородица.



Царибродски учитељ пронашао лек против рака

14.10.20.

У Цариброду је пронађен лек противу најопасније болести – рака. Проналазач је један – учитељ. Рак неће више мучити човечанство.


Овим речима почиње текст објављен у часопису „Време“ 24. јуна 1939. године.  Текст који носи наслов „Царибродски учитељ Новица Ђорђевић тврди да је пронашао лек против рака“ даље каже:


(Рак) неће замарати професоре и научнике по лабораторијама – бар тако верује учитељ – проналазач, који је вољан да свој изум пошаље стручњацима на анализу. 



Узалудна операција у Софији


Гђа Милунка Ђорђевић, учитељица у Цариброду, разболела се пре четири године. Одмах је консултовала најпознатије лекаре у земљи и иностранству, да би се најзад задржала на лечењу у Софији, на приватној клиници професора г.др. Минка Жекова.

По завршеном прегледу г.др. Жеков је са својим асистентом г.др. Томовим, професором медицинског факултета, као и други лекари у Југославији и иностранству, константовао код болеснице – рак.

Лекари су предложили гђи Ђорђевић операцију, са гаранцијом да ће бити излечена и да се болест неће више појавити . Извршена је операција, коју је болесница тешко поднела.

Првих дана, после операције, осећала се доста добро.

Али ускоро болест је кренула на горе, појавиле су се две нове ране, на новом месту, у величини два квадратна сантиметара. Убрзо после тога, на запрепашћење лекара, појавила се и трећа рана на самом месту где је извршена операција. Рак се нагло ширио.


Лечење у Београду


Гђа Милунка под теретом прве операције није могла да се снађе. Њен супруг био је очајан.

После консултације, лекари су изјавили: операција није потребна, јер ништа не може да постигне. А други лек не постоји сем зрачења.

Гђа Ђорђевић је тада по савету лекара издржала прописан број зрачења код г.др. Ерофима Христова у Софији. Међутим, ни зрачење јој није помогло, јер је рак нагло почео да се шири и она је све више и више малаксавала.


 

Тако је ишло све до Ускрса ове године, када се у очајању обратила г.др. Илићу – Раковачком, чија је ординација у Римској улици 3 у Београду, који, како је стајало у једном огласу „лечи све болести које се данас у медицини сматрају неизлечивим“. Г.др. Раковачки рекао је да ће гђу Ђорђевић излечити, иако је то рак. Издао је и уверење, као што су то учинили и други лекари, да болује од рака. На питање г.Ђорђевића „да ли заиста може да излечи рак“, г.др. Раковачки је одговорио:

-Разуме се, драги господине, јер ја лечим и неизлечиве болести: рак, туберкулозу итд. Ваша супруга кроз десет дана биће потпуно здрава.

Г. Ђорђевић је положио новац унапред за десет зрачења, примио признанице, а гђа Ђорђевић је издржала десетодневно лечење. Али, ране се нагло шире и даље и гђа Ђорђевић напушта Београд уверена да њеној болести нема лека.


Лечење народним лековима


Супруг је био очајан, али он сам предузима лечење болесне супруге народним лековима. И на запрепашћење и радост његове супруге, г. Ђорђевић успева да је излечи.

Још после прве употребе овог народног лека, чији састав г. Ђорђевић не жели да шири и ране су завенуле и сасвим осушиле. Лечење је трајало 10 дана.

- Што сам се спасла тешке и неподношљиве болести имам да захвалим своме мужу, који је као примеран супруг дао све од себе да ме спасе, каже гђа Ђорђевић. Данас сам потпуно здрава као и друге жене. На сваких 15 дана  добијем у тежини по три килограма. Моје субјективно стање је сасвим нормално.

Г. Ђорђевић одбијао је да ма шта каже о свом леку противу рака.

- Ја сам само учитељ, не и лекар. За мене је важно да сам своју жену излечио, што нису могли да учине многи лекари и што је најважније, специјалисти и професори универзитета, који су ми за лечење узели преко 60.000 динара. Читав капитал. Радо ћу да пошаљем свој лек на анализу. Пристајем да се у присуству професора и специјалиста испита лек на сваком болеснику, али никоме нити хоћу нити могу дати лек. Зато вас молим, да то подвучете да ми се нико не обраћа.


Шта се касније десило са „леком“, као и са породицом Ђорђевић, није ми познато! 


Вълшебниять конь - комикс на Иван Петров (1941)

16.9.20.

Софийски вестник "Нова вечер" през 1941 година публикува поредица "Вълшебниять конь" на Иван Петров. 

Виртуален музей Цариброд прибави две части от поредицата, публикувани в брой 359 и 362 от 26 и 30 юни 1941г.

 







Прикаска: МЕСЕЦАТ

19.7.20.

Сечаш ли се, ка беше малечак, па си запел деду ти да ти довати Месецат!

-Дедооо, укачи ме на Месецат! Дедооо, очу на Месецат да се укачим!
-Ама не може сине, он је високо, не могу те укачим!
-Дедооо, довати ми Месецат, довати га!

И сваку вечер викаш, чим падне мрак, ти рипаш да доватиш Месец. А он, пустињакат, огрејал голем, па убав, кога никигаш неје поубав бил; а ти дете, главу си очепи да дованеш Месец.
И деда ти, кво че прави, реши да ти доване Месец!


Видел он једну вечер при деда Стојана, памтиш ли деда Стојана, е на Станка башту, венер виси у двор, та си човеци работу врше. И отиде деда ти при Стојана и договоре се та закаче венерат повисоко у дрвото, неквa топола ли беше там, јаблка ли, не знам. Ама Месечина вече беше минула, Месецат се не види увечер.

И пита те деда ти, очеш ли да идете да дованете Месецат. А ти да извркнеш од радос! И он те вану за руку, па ти показује у Стојановијат двор на венерат:

-Ене га Месецат, видиш ли га куде је слезал! Са че га ванемо!
И за руку, па при деда Стојана.
-Деда Стојанеee, може ли да дованемо Месецат, видомо га куде је при тебе слезал, каже деда ти.
-Може, може, са че ви дадем слбу!

И укачи се деда ти на слбу и стури ти Месецат!

А ти дотрча дома и од пут окаш ко сте дованули Месец! Па целу вечер неси спал од радос!

Епа, тека беше!

Дигитален архив на в-к Братство (1959-2012)

16.6.20.

9 юни е Международен ден на архивите и архивистите и е включен в календара на ЮНЕСКО.

Архивите се обикновено възприемат като документи само за тясно специализирана употреба, които са труднодостъпни и са от интерес само за историците. Но архивите са неделима част от културното наследство и автентичен източник на информация. Те са ценно свидетелство за икономическото, политическото, социалното и културното развитие на човечеството и неговото опазване е от изключително значение за всяка нация, която иска да съхрани своята историческа памет. В дигиталната ера е улеснено наличието на архивни материали.

През 2016 г. „Виртуалният музей Цариброд“ и сайтът „Гоцеви от Цариброд“ започнаха проект „Царибродският периодичен печат 1889-1919“ т.е. дигитализиране на старите периодични издания от периода. От този проект е създаден сайтът „дигитален архив Стари Цариброд“, където в допълнение към тази периодична преса могат да се намерят и други сканирани книги, документи и др.

Целта на проекта бе опазване, съхраняване и представяне на един от най-значимите фактори за развитието на писменото културно-историческо наследство на гр. Цариброд, чрез създаване на постоянен дигитален архив с неограничен достъп. Това разширява възможностите за по-пълно и комплексно изучаване на историческото минало и развитие на българите от гр. Цариброд и Царибродско от Освобождението на България до 1919-та година.

Миналата година Културният център „Босилеград“ започна проект „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на социраните ведомства“. По време на проекта бе извършена каталогизация и дигитализация на всички егземпляри од вестник „Братство“, печатани от 1959 до 2012 година. Общо 2.273 издания са достъпни на сайта на Културния център „Босилеград“ в pdf формат.



В първата фаза на проекта дигиталния център бе оборудван с професионален скенер, компютър  със специализиран софтуер и професионален цифров апарат. Също бе извършена дигитализация на издания печатани от 1959 до 1970. Първата фаза финансираха Министерството на културата и информирането и Община Босилеград. В другата фаза бе извършена дигитализация на издания печатани от 1970 до 2012. Средствата  осигури Община Босилеград, а една част и Културният център.

АРХИВА МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ТУК.

Изданията на „Ново Братство“ можете да прочетете в pdf формат на страниците на портала Far.



М.Миланов

Podelite ovo:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 

Slike i fotografije

O gradu