na srpskom, по български, на шопсћи

120 година од изградње цркве у Димитовграду

21.11.14.

Црква Рождества Пресвете Богородице у Димитровграду
1894-2014

Са благословом Његовог Преосвештенства Епископа нишког господина Јована

Пре више од једног века, група богонадахнутих житеља Димитровграда (који је тада био у саставу Бугарске и носио своје старо име - Цариброд), решила је да у свом граду постави путоказ за Царство Небеско. То нимало није било лако јер је тадашње становништво било крајње сиромашно и није имало снаге да оствари своју велику жељу. Међутим, милошћу Божјом, идеја о подизању градске цркве је 1888. године ипак почела да се полако остварује. Тада је градски Општински савет донео решење о изградњи и притом именовао надлежну комисију од дванаест чланова, што нимало није било случајно. Број светих апостола је требао да додатно мотивише чланове како би са апостолском ревношћу и самопожртвовањем кренули у мукотрпан посао. Уз много труда и зноја, подржани Божјом руком и помогнути од Софијске епархије, Бугарске кнежевине и Министарства иностраних дела и вера, успели су да поставе темељ будућег царибродског храма у пролеће, 18. маја 1890. године. Настављено је са радом и корак по корак, камен по камен, након четири године, изникао је прекрасни храм - понос нашег маленог града.


У јесен, 8. новембра тог истог 1894. лета господњег по старом календару, нови Божји дом је заблистао у свој пуноћи својој. Тог дана он је свечано освећен и посвећен Пресветој Богородици и њеном Рођендану - Малој Госпојини. Познато је да је у граду у то време службовао и реч Божију људима казивао свештеник Теодор Атанасов (1831-1903), чији су земни остаци похрањени у црквеној порти.


Што се тиче архитектуре димитровградске цркве Рождества Пресвете Богородице она је у стилу тробродне базилике дужине 25,4 м и ширине 12,7 м, једноапсидна са степенасто изломљеним кровом у два нивоа. Црква има припрату над којом се издиже осмострана купола са звоником. Апсида је са посебним кровом, а од наоса се издиже још једна осмострана купола. Куполе су покривене бакарним лимом на чијим врховима су постављени метални крстови.

Иконостас и владичански престо су изузетне уметничке вредности. Изаткани су у дуборезу вештим рукама мајстора – марангозије Ивана Филипова Аврамова (1834-1910) и његовог помоћника Нестора Алексијева Мирчевског (1873-1969) из села Осој које се налази у западним областима данашње Македоније. Они су своје префињено занатско умеће стекли у чувеној Дебарској резбарској школи, познатој и као Мијачка школа која је израђивала иконостасе по читавом Балкану. 


Иконе на иконостасу су дело иконописца Ивана Јанева Константинова (1850-1917) из Петрича. На њима су сасвим читљива имена дародаваца који су негде потписани као појединци, а негде као занатска удружења: Ташко Гогов Дудин (икона Господа Исуса Христа), свештеник Теодор поп Атанасов и Елена Презвитера (икона Рождества Пресвете Богородице), Камен Иванов и Јосиф Митин (икона Пресвете Богородице), Стамен Митов Гоендолски (икона Светог Јована), платнарски еснаф (Свети Спиридон), бакалски еснаф (Свети Козма и Дамјан), крчмарски еснаф (Свети Трифун) и терзијски еснаф (Свети Апостоли).


Током свог 120-годишњег постојања храм је више пута обнављан. Софијски окружни савет је 1912. године приложио одређену суму новца за његову поправку. Период од 1945. до 1994. године био је за Православље мученички, а за живот тадашњих свештеника Ивана Николова, Николе Павлова, Александра Ђорђевића (од 1968.) и Владимира Стефановића (од 1972.г.) - подвижнички. У време комунистичке репресије велики број житеља је почео да избегава да долази на света богослужења и причешће. Многи су чак престали и да крштавају своју децу страхујући за своја радна места и за опстанак породице. Тада су врата на главном, западном улазу била затворена, а у храм се улазило кроз јужни улаз.


Ипак, и поред свих невоља, године 1970. црквено двориште је ограђено и постављена је нова капија. Нешто касније 1974., уз велике напоре Црквене општине Димитровград, локално предузеће ,,Градња“ је извршило поправку храма.  Житељи нашег града су испунили духовну обавезу ка својим прецима и њиховој задужбини и 1997. године, када је уз помоћ и подршку верника и друштвених и приватних предузећа реновирана спољашност храма. Тада је цео храм изнова малтерисан, израђена су нова кубета од поцинкованог лима, а она су касније покривена бакарном облогом. Највеће залагање у овој обнови показали су тадашњи директор ЈП „Комуналац“ господин Емил Соколов и протонамесник Александар Ђорђевић. Године 2008. на ред је дошао и посао уређивања унутрашњости цркве: стари дрвени под је замењен гранитним плочама, фрескописан је део олтара руком димитровградског уметника Миће Митића, инсталирано је парно грејање и замењена комплетна столарија - око чега се нарочито потрудио протонамесник Војкан Радовановић, уз финансијску помоћ Министарства вера Републике Србије.


Данас, на 120-и рођендан наше цркве, потребно је да се сетимо наших предака који су добро знали да се изградњом и обнављањем светиње, изграђује и обнавља човечија душа. Они су нам оставили у аманет овај дивни храм као својеврсни споменик њиховог богољубља и побожности, споменик који ми не требамо да заборавимо и занемаримо. Богородичина црква у Цариброду је украшена дивном архитектуром, дивним дуборезом, иконописом, али њен најлепши украс, ипак, јесу људи који у њој често долазе и налазе извор сваке утехе, мира и радости. Нека би дао Бог да, молитвама наше заштитнице Богомајке, таквог и таквих украса буде што више. Тада ће и сваки други бољитак и напредак да се умноже у нашим обитељима и нашем вољеном граду.
*
Текст из брошуре коју су приредили свештеник Слободан Илић, Данијела Христов, Жељко Перовић, фотографије Саша Костов и Слободан Токић.



* * *

Църква „Рождество Богородично” в Димитровград
1894-2014

120 години от построяването

С благословия на Негово Преосвещенство Нишки епископ Йован

Преди повече от един век група боговдъхновени жители на Димитровград (който тогава е бил в рамките на България и е носил старото си име Цариброд) решава в своя град да сложи пътепоказател към Царството Небесно. Оказва се обаче, че никак не е лесно, понеже тогавашното бедно население не смогва да осъществи това свое желание. Но все пак, с Божията милост, идеята за строежа на градски храм започва лека-полека да се осъществява през 1888. г. Тогава градският Общински съвет взема решение за изграждането му, при което назначава и компетентна комисия от дванадесет члена, което въобще не е случайно. Броят на светите апостоли е трябвало допълнително да мотивира членовете с апостолско усърдие и саможертва да тръгнат да решават поставената им задача. С много труд и пот, подкрепени от Божията ръка и подпомогнати от Софийската епископия, Княжество България и Министерството на външните дела и изповеданията, успяват да сложат основите на бъдещия царибродски храм през пролетта на 18 май 1890. година. Работите продължават и стъпка по стъпка, камък върху камък, през следващите четири години изниква прекрасен храм – гордост на нашия малък град.

Есента през същото лято господне 1894-о на 8 ноември по стар стил новият Божи дом заблестява в цялата си пълнота. На този ден той бива тържествено осветен и посветен на Пресвета Богородица и нейния Рожден ден – Мала Богородица. Известно е, че по това време в града е служил и словото Божие на хората проповядвал отец Теодор Атанасов (1831-1903), чиито тленни останки са положени в гроба в църковния двор. 
Що се касае до архитектурата на димитровградската църква "Рождество Богородично" тя е от типа трикорабна базилика с дължина 25,4 м и ширина 12,7 м, едноапсидна, с притвор, над който се издига осмостенен купол с камбани и двукатен стъпаловидно разчупен покрив. Апсидата е със самостоятелен покрив, а от наоса се издига още един осмостенен купол. Куполите са покрити с медна ламарина, а на върховете им са поставени метални кръстове.

Иконостасът и владишкият трон са с изключителна художествена стойност. Изтъкани са в дърворезбата от вещите ръце на дебърския майстор - марангозия  Иван Филипов Аврамов (1834-1910) и помощника му Нестор Алексиев Мирчевски (1873-1969) от село Осой, намиращо се в западните райони на днешна Македония. Изтънчените си занаятчийски умения те са придобили в Дебърската резбарска школа, известна и като Мияшка школа, която е изработвала иконостаси за църкви навсякъде из Балканите.

Иконите на иконостаса са дело на художника Иван Янев Константинов (1850-1917) от Петрич. Върху тях са напълно четливи имената на техните дарители, които някъде са подписани като отделни лица, а някъде като занаятчийски сдружения: Ташко Гогов Дудин (иконата на Господ Иисус Христос), свещеник Теодор поп Атанасов и Елена Презвитера (иконата на Рождество Богородично), Камен Иванов и Йосиф Митин (иконата на Пресвета Богородица), Стамен Митов Гоендолски (иконата на Свети Йоан), платнарски еснаф (Свети Спиридон), бакалски еснаф (Свети Козма и Дамян), кръчмарски еснаф (Свети Трифон) и терзийски еснаф (Светите Апостоли).

През 120-годишното си битуване храмът е многократно възобновяван. През 1912.г. Софийският окръжен съвет е дарил определена сума пари за ремонт. Периодът от 1945. до 1994.г. за православието бил мъченически, а за живота на тогавашните свещеници Иван Николов, Никола Павлов, Александър Джорджевич (от 1968.) и Владимир Стефанович (от 1972.г.) – подвижнически. През периода на комунистическите репресии голям брой жители спрели да идват на светите богослужения и да се причестяват. Мнозина даже отказвали да кръщават децата си, страхувайки се за работните си места и за оцеляване на семействата. Тогава вратата на главния вход от западната страна стояли затворени, а в храма се влизало през южния вход.

Все пак, и покрай всичките нещастия, през 1970. година църковният двор е ограден и са поставени нови дворни врата. Малко по-късно, 1974. г., с големи усилия на Църковна община Димитровград местното предприятие „Градня” е направило ремонт на храма. Жителите на нашия град са изпълнили своя дълг към предците си и тяхното завещание и 1997.г., когато с помощта и подкрепата на вярващите и на обществени и частни предприятия е възобновена външността на храма. Тогава целият храм е измазан наново, направени са нови кубета от поцинкована ламарина, върху които по-късно е сложено медно покритие. Най-големи заслуги за извършването на тези ремонти имат тогавашният директор на ОП „Комуналац” господин Емил Соколов и протонаместник Александър Джорджевич.
През 2008. година наред идват работите върху уреждането вътрешността на храма: старият дървен под е подменен с гранитни плочи, част от олтара е стенописана от ръката на димитровградския художник Мичо Митич, инсталирано е парно отопление и изцяло е подменена дограмата, за което особено се погрижил протонаместник Войкан Радованович, с финансова подкрепа на Министерството на вероизповеданията на Република Сърбия.

Днес, на 120-ия рожден ден на нашата църква, нека да си припомним за нашите предци, които много добре са знаели, че с изграждането и възстановяването на светиня се изгражда и възстановява човешката душа. Те са ни завещали този прекрасен храм, като своеобразен паметник на тяхното боголюбие и набожност, паметник, който ние не трябва да забравим и занемарим. Църквата „Рождество Богородично” в Цариброд е украсена с прекрасна архитектура, дърворезба, иконопис, обаче нейната най-хубава украса все пак са хората, които често идват в нея и тук намират извор на утеха, спокойствие и радост. Нека даде Господ по молитвите на нашата закрилница Пречистата Богомайка  такава украса да има колкото повече. Тогава и всеки просперитет и духовен напредък ще се умножат в нашите семейства и в обичания ни град.

0 коментара:

Постави коментар

Podelite ovo:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 

Slike i fotografije

O gradu