По повод 120 годишнина самодеен театър „Христо Ботев” Цариброд
"Преминават годинките.
Старото белее
а младото расте, цьфти,
за да остарее!"
- Любен Каравелов
Годината беше 1951. Бях ученик в тогавашния 6-ти клас на гимназията. Приготвяше се пиеса от група ученици и мен ме извикаха и ми казаха че трябва да играя ролята на пияница. Не помня коя е била пиесата, нито писателя й, но помня че ми сложиха в джоба полупразна бутилка с червена лимонада и в диалог с партнъора да изиграя ролята си.
И от тогава та до днес като че ли ме закьрмиха, и ми се струва че сьм бил по малко „театрално пиянде”, вечния епизодист на Царибродския театър.
Като член на театъра``Христо Ботев`` за пръв пьт се появих през 1953. година.
Рьководителя на тогавашния театьр Истатко Станулов- „тате” извика нас младите и ни каза: `` Деца, ни решимо пак да се правимо на але, а ви требе да ни помагате с игранье и поянье.``Тея ``але`` играеха в пиесата`` Селския боем``. Играеше целия тогавашен састав, а главната роля беше поверена на Илия – Ицо Попов, царибротския Омар Шариф, както по-късно го нарече моята учителка по руски език и журналистка Лилия Нейкова. И днес помня песента която Ицо пееше на любимата си.
След като отбих военната си повинност, отидох на работа в Ниш.
Директора и рьководителя на симфоничния оркестар д-р Илия Маринкович обяави конкурс за прием на певци и сформиране на опера. Явихме се на конкурса Ацо Бинчат и аз. Приеха ни като пьрви тенори в хора. Участвахме на много концерти в Ниш и останалите по-големи градове в Сьрбия по случай на тогавашните дьржавни празници. За три сезона приготвихме оперите Риголето, Малката флорами и Травиата. Настьпи финансова криза и както много пьти до сега най-лесно се ськращават парите за културата. Операта се закри, остана само оркестьра.
Вьрнах се в Цариброд. Бях без работа, но пеех. На много концерти, които организираше Културния дом по повод различни празници участвах в нашия град на сцената сьс забавни и народни песни. Гостувах на студентския фестивал по покана на Мики Андреевич в Княжевац и Лесковац.
Кьм театьра се прикючих пак 1975г. когато Любиша Джорджевич реши да постави на нашата сцена `` Кощана`` .С ролята на Коштана Цеца Воинович стана на ред с най добрите сръбски актриси изиграли тази роля ,а тази постановка, съединение на глума ,музика, песни и игри изпълнени с горяща емоция, остана за дълго в спомените на театралните почитатели..
Следващите две пиеси бяха `` Снаха`` и `` Татул`` под рьководството на Слободан Николов - Тарас. В тях имах завидни и хубави роли в текстовете на Георги Караславов.
С `` Ивкова слава`` , поставена от Слободан Алексич, в която блестящи роли изиграха Делчо и Лида Панаотова, имахме турне по Сьрбия, но най-сполучлива беше изявата ни в СКЦ- Белград.
Моето истинско ангажиране в много следващи пиеси сьвпада с идването на Слободан Алексич в театьра и носителите на сегашния репертоар- Буцко, Делчо, Славчо, Сашо. И като артист и като постановчик Алексич оказа голямо влияние за повдигане на качеството и репертоара на театьра. По това време, според думите на нашия приател и колега на сцената Момчило Андреевич – Моня, в нашия град нямаше по – добьр познавач и актьор на театралното изкуство от Слободан Алексич. Аз напьлно споделям неговото мнение и днес.
С ролята на Никита в `` Камак за под глава``, 1975г. на която режисьор беше Алексич, станах носител на републиканска награда за сьпровождаща роля. За сжаление от тази награда аз нямам нищо. Нито следа няма от нея. Не зная даже и в какво се сьстои тя.
Нямам намерение да изреждам заглавията на пиесите в които сьм играл, защото са исписани в `` Светлините на димитровгратската сцена``. Но ще се опитам да пренеса мненията и изказванията на някои видни дейци в сферата на театралното изкуство, свьрзани с някои от моите роли и анасабьла като цяло.
В Крушевац, след изпьлнението на `` Мечка`` и `` Предложение`` от Чехов, Небойша Брадич каза че могат да ни завиждат и по-големи, дори и някои професионални театри и даде висока оценка на целия састав.
След играта ни в Белград на малката сцена на Народния театьр, при мен дойде човек, който се представи като електроинжинер, любител на театьра и каза че не пропуска нито едно представление в Народния театьр. Оказа се че е добьр познавач на театрално изкуство. За моята роля на Лука каза че сьм успял да пресьздам и духа и типичния образ на руския мужик.
Джоко Росич, сърбин, с дългогодишно театрално и филмово изкуство в Блгария, за играта ми в `` Кощана`` в София каза следното; `` Чудесно, прекрасно, аз искрено се радвам че постигнахте такьв голям успех честито на целия колектив, а и на вас лично за вашето изпьлнение . ``
Според думите на Слободан Алексич най-високата оценка за ролята ми Гьрклян в `` Кощана`` е дал Горан Султанович; `` Где га нађе Слобо, као да си га скинуо из неког од Фелинијевих филмова!``
Преди няколко години Лилия Нейкова написа очерк за моето активно и дьлгогодишно участие в работата на театьра. За мен това беше любезно и трогателно и аз искрено й благодарих.
Но за сьжаление след това в мен остана една малка горчилка, защото никой от колегите ми на сцената не забеляза, нито отбеляза петдесетогодишната ми активност на сцената . Но с това аз не упреквам никого. Може би това за някои сьсвем е без значение. Та и времената бяха такива: война, бобардировки, мизерия , недоимак на много неща. Страхотно много имаше травми, болести, грижи. Хората бяха преокупирани сьс своите проблеми. Нямаше се време за другите.
Помня когато подготвяхме `` Вражалец`` , беше под вьпрос изпьлнението на пиесата заради недостиг на пари. За щастие , трудностите се преодолха и Царибродската публика се наслади на хумора на пиесата.
Достатьчни са ми в моята вече напреднала вьзраст спомените , игрите и песните заедно с членовете на театралния колектив. Като че ли все още чувам аплодисментите на публиката в София и Белград и в много други градове и селища в Сьрбия и Бьлгария. Но най-дълготрайни и най-сърдечни и топли всякога бяха и останаха аплодисментите на нашите царибротчани.
Никога няма да забравя колегите си от сцената с които сьм най-много играл. От дамите ще спомена Нина Ранчева , Олгица Антова, Весна Николова, Павлина Михайлова, Лида Панайотова, а от мьжетеАнгел Бабараката, Моња Андреевич, Слободан Сотиров, Слободан Алексич, Буцко, Делчо , Сашо, Тошо Ташков и Славчо. В `` Големанов`` играх с Веца Крумова Петрова. От старата гарнитура тук са Деса Гигова и Лиляна Каменова. Играх и с Колица Рангелова, божествения лик на една прекрасна жена и актриса. Беше в „Кощана” 1975. год. Нека ми простят останалите артисти които не споменавам, което не означава че по-малко ги уважавам и обичам.
След всичко казано до тук кьм края трябва да бьда искрен пред себе си.
Ще кажа че е имало период когато не сьм играел поради обективни причини. Две години прекарани в казармата , три години в Ниш и една в Пирот. А имаше и време когато за мен нямаше роля. Имахме артисти по-добри, по-кадърни и по-хубави, ако щете. Те с право заемаха местата си.
А за мен беше, и е чест, че съм запознал или сътрудничил с такива личности вьв сферата на театьра каквито са Истатко Станулов, Стоян Касалович, Любиша Джорджевич, композитора на чудесната елегия от моята младост `` Погреших само йедном`` - Стоян Андрич, възпитаника на Виенската опера и академия д-р Илия Маринкович, Бора Глигорович режисьор от Белград, професор Слободан Николов- Тарас, Небойша Брадич, за когото не е нужен никакьв коментар, защото е докоснал върховете в тази област. А тук са и Стефан Методиев, Рашко Младенов, Христо Бойчев- изявени бьлгьрски деици. Но нека ми бьде позволено да изразя моето най-искрено признание че най-голямо влияние на сцената на мен е имал Кирил Ангелов, който остави дьлбока следа вьрху моята личност като артист. Но той не задьлжи само мен. Това стори с театьра ни, а и целия наш град.
Моята най-голяма радост все пак са децата . Най-младото поколение артисти които израснаха из детската школа на театьра и с които нашия град тепърва ще се гордее. На добьр час мили чеда на театьр `` Христо Ботев !``
И така започнах с песен моя живот на сцената през далечната 1953. година и завьрших с песен 2003. година в `` Балкански синдром`` на сцената в Тополовград.
В закючение пак ше цитирам Каравелов:
„Нищо не е дьлготрайно,
Нищо не е вечно,
Само теглото е дьлго,
Почти безконечно.”
Никола – Федя Андонов
Октомври
2005 год.
0 коментара:
Постави коментар