Анегдоте с Царибродсће легенде!

“ПАШАТА”

Кажу Цариброџање много пију. Они пију, ама и уче, много Цариброд има учени по бел свет. А, за пијење, верно се много пије, ама неје това пијење до бој, него се пије за веселбу и шалу (мајтап). Оно ко да се и не пије ка у Цариброд плизнуле кавене на све стране. Још у старо време, ка је Цариброд имал 2000-3000 житеља, имало је около 50 кавене. А, и ка отидемо у друг град, не варкамо да најдемо сладкарницу, него тражимо јевтину кавену - тека ни остало од тија царибродсћи боеми, што су живејали преди нас.

Тека било "модерно" порано напивање у Софију и две царибродсће легенде - СПАСЕН "ПАШАТА" и АСЕН "ЦРЕВАРАТ" често с влакчето отодили до Софију  "на по једну"!

Једнуш ка испили "по једну" и се заврчали с транвај до софијскуту гару, Цреварат поштен, пришъл до човека с униформу да купи билети: "Другарю кондуктер, две билетчета моля". "Аз несъм кондуктер бе, аз съм морски офицер!" -казал му он. ЦРЕВАРАТ ИСКОКОЛИЛ: "ИЗРИПУЈ ПАШО, УКАЧИЛИ СМО СЕ НА ПАРАХОД!!!".

текст : Никола Алексов

***

"ГАГА ЦИГАНЧЕТО"

Једън од легендарни "царибродсћи цигансћи роми" беше ГАГА ЦИГАНЧЕТО -цигулар, редован гос на "Гацино", "Галино", стар "Балкан", а и у ресторацијуту на гаруту. И нигде не улазеше без цигуљћуту.

Ка бео момче обичао да седнем с њега на по биру и да си пооратимо. Једнуш га пита за једну случку дали је било истина и он ми рече дека је верно.

При његовете "редовне визите" у ресторацијуту на гаруту једнуш улезал црнац да се почерпи. Гага га узгледал и отишъл при детето што служи пијење - "Абе, дете, одека је тија, гледе колко је црн, ко ђавол???", а детето му рекло: "Гаге, тија је из Африку, они тамо су свите црни ко ђавоље". Гага се мислил, мислил, па одапел: "ДЕТЕ, ПА КА СУ ОНИ ТОЛКО ЦРНИ , КВИ ЛИ СУ ЊИ ЦИГАЊЕТО ТАМО!?!".

текст : Никола Алексов

Reporteri američkog časopisa LIFE u Dimitrovgradu!

Godine 1950. američki fotograf Jack Birns i njegov kolega novinar Roy Rowan ukrcali su se na stanici Viktorija u Londonu na voz za Istambul. Taj voz je bio nadaleko poznati Simplon Orijent Ekspres, a njihov zadatak je bio da za časopis LIFE naprave putopisnu reportažu. Trasom ovog putovanja, dvojica novinara obrela su se i u Dimitrovgradu, gde su imali vremena da prošetaju gradom i zabeleže život grada u to vreme.

LIFE je ovu reportažu objavio u broju od 11. septembra 1950. godine na strani 137. Reportaža sadrži tek 30-ak fotografija od skoro 1800 koliko je tokom ovog putovanja napravljeno. 

Broj u kome je objavljena reportaža

Google je 2008. digitalizovao foto arhivu časopisa LIFE, pa su i ove fotografije postale dostupne široj javnosti. Njihove fotografije pružaju zaista jedinstveno viđenje i redak dokument ovog legendarnog voza i linije kojom se kretao u doba Hladnog rata.

SIMPLON ORJIENT EKSPRES

Putovanje Orijent ekspresom oduvek je imalo prizvuk romantičnog, egzotičnog, tajnovitog… Čuveni voz, u kome je Agata Kristi smestila radnju jedne svoje priče, a Alfred Hičkok radnju filma „Dama koja nestaje“, povezivao je Zapadnu Evropu, preko Istočne Evrope sa Konstantinopoljem još od 1883. Nakon Prvog svetskog rata, kako bi izbegli pronemačku teritoriju, Saveznici su napravili novu rutu ovoj liniji. Ona je išla južno od Alpa, kroz Simplonov tunel između Švajcarske i Italije. Odatle i novi naziv – Simplon Orijent Ekspres. 

Прикаска: Милена

-прва награда за најбољу кратку причу 2009. год.

 ...Умрела сам ка нап'лни шесе и једну годин. Поболе се оди живот. Разболе се оди муку и сећирацију па ми у болницу у Пирот одсекоше левуту ногу. Седмити д'н оди аперацију дојдоше ми нагосје некаква дечица. Убава у-лице, па чисто и бело облечена па ме окају да си идем сас њи. А ја ји окам да пријду до мен, да видим која су, чија су, не познавам ји. Ама ка ји побоље загледа, оно бре, асли мојата дечица, синовети, што ми умреоше ка беоше бебетија. Оди три сина, другата два умреоше оди сиромаштију, оди незнање. Ветар ти и крвне групе. Ли има доктури, умеју ли да вреве. Другото дете ми поживе петнајес д'на. Море, муж'т ми га и у општину пријави. Па, би преди неколко године, додек ми првити син беше у војску, дојде ми оди општинарете позив за војску, за мртвог Милорада. А оно ми се под-груди напраји гручка голема како балон:

-Па, ћорче ћораве, е ли смо из исто село, ли знајете да си само једно дете имам! Осамнајес године прошле су, па ја ли че га кутам толће године!

А они ми орате дека је закон исти за свити и да они морају да ми даду позиват, па ји ич неје ни брига ако Милорад нече ил не може да иде у војску. Па се мислим само, какве школуване будале има на овија свет, мани, мани.

Кво да прајим, узо позиват, па ка си они заминуше, ја га сцепи. Да га не показујем на мужатога ка дојде оди терен. Првити син је сазнал да си је имал два брата ка се врну из војскуту...

А Милорад ми испушти некрштену душицу у-руће ка се вртамо оди лекара. Т'гај немаше превоз до Пирот, него си са мојег Стевана на мотор, а бебето у средину па ај по доктури. И ка се вртамо, б'ш по Долњи-пут, Милорад само врисну, испишта, испишта црвачћи и више му не чу глас...

Мој башта Бранко га сарани негде у авлију, ама ја нес'м смејала да гледам куде је. Ли се орати у народ, ако на невестуту умре некрштено бебе, неје добро ако она види куде су јој детето закопали. И трећото дете беше мушко. Ама на њег ни име не стигомо да дадемо. Оди одма си не ваљајеше. И доктурити ни рекоше, јоште у болницуту ка лежа, да га нема буде. Само што га донесо оди болницу, ни пет д'на не поживе. Баштами га закопа покре Милорада...

Милена

Kнига: „По ловджийски” на Петър Виденов

С книгата „По ловджийски” се опитах да възкреся атмосферата на Цариброд през последното столетие от двете страни на границата и да ви върна в близкото и далечно минало през призмата на историята на царибродското ловно дружество, ловните дейности и живота на видните ловци от града и селата. Изследвайки историята, разбрах бъдещето или пък изследвайки настоящето узнах историята - случки, събития, прояви, колоритни личности, легенди... - казва автора Петър Виденов в началото на книгата.

Макар агроном по професия, журналист с 18 годишен опит и музикант по душа, автора съедини ловната история с мистичността на Цариброд и прекрасните му села на изчезване, с духовността и красотата на природните и културно-исторически забележителности, включвайки селското ни наследство и традиционите ценности. Издирвайки летописни и хроникьорски данни, той е обиколил цялата околия и намерил много интересни и драгоценни сведения за нашето минало, най-важното от края на XIX век до настоящия момент от областта на ловуването и ловния спорт, но и много други значими документи. 

Някои авджии и личности в книгата са назовани с прякорите си, толкова характерни в нашия край, защото хората така ги знаят повече, а не по фамилните им имена. Всички исторически моменти в книгата са записани точно такива, каквито са били. Така през призмата на малко известна история, съхранена в спомените на по-възрастните хора и техните поколения, в истинските легенди и приказки от миналото, а особено в архивния материал, настана книгата „По ловджийски”. 

Книгата е плод на една дълга и системна, нелесна работа, защото Виденов е данните събирал като изследовател, журналист, публицист, етнограф, агроном и любител на природата. Четивото е документирано с много факти и богата библиография. Може би това е своеобразна историческа хронология, съчетана с ценностите, емоционалността и колоритната атмосфера на Цариброд в края на XIX и в началото на XX век и разбира се по-късно, преди и след Първата и Втората световна войни, до наши дни.

Някои сведения са намерени в частни архиви и албуми в Димитровград, Пирот, Звонци, Бабушница, Бела Паланка, Босилеград, Ниш, Крагуевац, Белград, Нови Сад, София, Скопие и други места в Сърбия, България и Македония, ами и от Дания, Германия и други страни. 

Книгата е интересно четиво не само за ловци и любители на ловния спорт, но и за всички, които обичат историята и живота на града и околията отпреди сто и повече години до настоящия момент. Тази книга ще бъде и един скромен принос към изледването на нашето минало.

Издател на книгата е Народна библиотека Детко Петров, поредица Роден край.

* * * 

НАЧАЛОТО

Видлич

В прегръдките на слънце златисто,

що в усмивка шопска цъфти,

в скутовете на небесната синева,

там где Балканът горди шуми,

израстна той - зъбест, мълчалив, 

с изопнат гранитен гръбнак,

величествен, светъл и красив

като древен митически юнак.

Откъс от стихотворението „Видлич” на Марин Младенов 

Sol Caribroda: Metodi Meta Petrov

Malo je takvih ljudi koji poteknu iz malih sredina, ostanu verni njima skoro ceo život, a pritom postignu svetsku slavu. Malo je takvih ljudi koji istovremeno stvaraju u nekoliko različitih oblasti, i gotovo u svim postignu vrhunske rezultate. Malo je takvih ljudi koji svojim ljudskim kvalitetima pariraju svom izuzetnom umetničkom talentu. Malo ih je, ali ih ima. I upravo takav čovek je bio Metodi Meto Petrov.

Metodi je rođen 24. maja 1920. godine u selu Željuša, pored Dimitrovgrada (tadašnji Caribrod). Nakon završene osnovne i srednje škole upisuje Umetničku akademiju u Beogradu, ali je ne završava zbog izbijanja rata. Drugi svetski rat ga zatiče u Sofiji, gde intenzivno slika i crta sa svojim bratom Ivanom. Godine 1942. u sofijskom dnevnom listu „Večer“ Metodi počinje da u nastavcima objavljuje strip „Nemoj ga ubiti Georg“, rađen po svom scenariju. Po njegovom znanju, ovo je bio jedan od prvih stripova koji su tako  publikovani u Bugarskoj! Do kraja te i naredne godine, Metodi i Ivan pišu i crtaju više stripova za listove „Večer“ i Rodopski glas“ koji su odlično prihvaćeni od strane publike, a neki su kasnije i preštampavani u drugim listovima. Ti rani stripovi su uglavnom bili avanturistički.