na srpskom, по български, на шопсћи

vaš baner

vaš baner

Izložba „Za svakog ko je spasio drvo/За всеки спасил дърво“

22.3.21.

Ova virtuelna izložba deo je prekograničnog projekta “Za svakog ko je spasio drvo“. Projekat je imao za cilj da uključi mlade i eksperte iz Bugarske i Srbije u zajedničke aktivnosti i promoviše značaj životne sredine kao ključni faktor za održivi razvoj prekograničnog regiona između dve države.

Više od 400 mladih iz opština Niša i bugarskih gradova Pravec, Etropolje i Botevgrad učestvovalo je u projektu. U svakoj aktivnosti bilo je uključeno po 50 mladih, uzrasta između 13 i 18 godina, jednak broj iz Bugarske i Srbije.

Njihovi mentori bili su bugarski i srpski eksperti – ekolozi, dendrolozi, botaničari, šumari, entomolozi, fitopatolozi i moderatori.

Ova izložba sadrži herbarijume različitih šumskih vrsta (drva, žbunovi, trave, mahovine i paprate) koji su predstavljeni u formi video materijala.


preuzeto sa: botevgrad.com


Ovaj projekat organizuje NIIT centar za društvene inovacije iz Niša, zajedno sa „YMDRAB“ iz Bugarske kao i Institutom za šume. Projekat sufinansira Evropska unija kroz Interreg-Ipa Program prekogranične saradnje Bugarska – Srbija. 

Virtuelnu izložbu je pordžao Virtuelni muzej Caribrod.




***

Проектът цели да включи младежи и експерти от  България и Сърбия в съвместни дейности за  опазване на горите и да промотира околната среда  като ключов фактор за устойчиво развитие на  трансграничния регион между двете страни. 

Повече от 400 младежи от общините Ботевград и Ниш  участваха в проекта. Във всяка дейност участваха  поне по 50 младежи (равен брой българи и сърби, на  възраст между 13 и 18 г.). Те бяха водени от равен  брой български и сръбски експерти - лесовъди,  дендролози, ботанисти, ентомолози, фитопатолози,  еколози и модератори. 

Изложбата съдържа хербария на различни горскорастителни видове (дървета, храсти, треви, папрати и мъхове) и е организирана от "Младежко движение за развитието на селските райони в България". Тя е част от проект „За всеки спасил дърво“, в който участват 200 младежи от общините Правец, Етрополе и Ботевград и още толкова техни връстници от сръбския град Ниш.

Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg- ИПП България - Сърбия 2014-2020 г.


Pogledajte izjave učenica, učesnica u projektu, a zatim i finalne izložbe biljaka u Srbiji i Bugarskoj.

 





Ova publikacija je napravljena uz pomoć sredstava Evropske unije kroz Interreg-IPA Program prekogranične saradnje Bugarska-Srbija pod brojem CCI No 2014TC16I5CB007. Jedinstveno odgovorno lice za sadržaj ove publikacije je NIIT centar i ni na koji način ne može biti tumačen kao stav Evropske unije ili Upravljačkog tela programa.

Прикаска: Шуми Марица

13.3.21.

Синко, ти не знајеш деда Раку, мојег башту. А казувала сам ти за њега! Еее, он је бил известен трговац по целијат крај. Знал је много народ, с много народ је правил трговију. Он си на њега беше бата Горча, а и ућа ти Васа и Јоца су тека оправни.

А обичаше и он, кико бату, да пивне. Бил је другар и обичали су га човеци. Сечам се, појду трговци из Валниш, из Звноци, на пазар у Цариброд. И муњувало се на Поганово, па преко Планиницу. Они појду у четвртак и сврну при нас. Маћа ми одма тура тигање, пржи месо, једу, вечеру, пију... Ми смо вола клали, па свиње, па овце. Имаше јед'н човек машину за месо, па закољемо вола, па месо мељу, мељу, мељу... И тека, они преспе, доручкују, иду ма јутред'н у Цариброд на пазар, врну се при нас, пак једење, пијење,... преспе и у суботу си иду. Све мама служи, готви... А она је све умејала, а д'н школу неје имала... самоук.

Башта ми држеше задругу, докарује намирнице, шићер и текова. Он дојде уморан и легне, а шићерат се требе дели, коме колко следује на човеци. Они дооде и маћа ми све седи и израчуна на којега човека колко шићер се падне, и не писује ништа, не знаје да напише, све напамет рачуна, колко су човека у ижу и коме колко се пада да му даде, она је све това напамет знала да израчуна.

А једнушка, продавал тата коња, ама коњат бил малко ћорав на једно око. Он си ћутал, и решил да нема това да казује, ама нема ни да л'же. Дош'л човек и га питал:

-К'в је коњат, добар ли је, здрав ли је?

Деда Рака му рек'л:

-Абе, мене гледај, за коња не питуј!

Човек даде паре, узне коња и отиде. Минуло некоје време, човекат видел да је коњат ћорав и се врне при деда Раку. Почел се буни, ама Рака му рек'л:

-Ја ти реко гледај мене, за коња не питуј! Л'гал ли сам нешто?

Човекат неје знал дека тата на једното око неје довиџувал убаво!


Ама отишал једнушка при тија његови пријатеље, трговци у Валниш и се запију. Он пијан запојал “Шуми Марица”. А това много лоше време беше, неје се смејало поју текве песме. Некоj га чул оди комшије и га наклевети на жандарете. Они га вану и га утепају оди бој. И са ко да га гледам, једва си дојде дома, једва прескочи прагат. Рече на маћу ми, ја сам много тепан. После си је повече лежал, и се разболе и не може се оправи.

Зас'њује он ко је отишл на онија свет. Сретне на Милу маћу и на Десу Светину маћу, оне беоше умреле, и појде с њи. Ама га сретне баба Ката и му рекла Рако ти се врни, још јед'н из нашту фамилију требе да дојде, па си ти т'гај на ред. Девет месеца се минуше, бата Венко пођину, утепа ли се, не се сечам. Он беше милиционер у Пожаревац. Сечам се, донесоше његове крваве дреје, а стрина Борика ђи узе и ђи однесе онам у гробиштата та ђи закопа. И тата рече са сам ја на ред. И не знам година мину ли на Венка ил не мину, и он умре. Епà, тека беше!


Оригинални писма за изграждане на градския храм в Цариброд (1890)

3.1.21.

Преди повече от 130 години в тогавашния Цариброд се ражда идея за изграждане на черква. Тогавашното бедно население не смогва да осъществи това свое желание, но все пак идеята за строежа на градски храм започва лека-полека да се осъществява през 1888. г. Тогава градският Общински съвет взема решение за изграждането му, при което назначава и комисия от дванадесет члена. С много труд и пот, подкрепени от Божията ръка и подпомогнати от Софийската епископия, Княжество България и Министерството на външните дела и изповеданията, успяват да сложат основите на бъдещия царибродски храм през пролетта на 18 май 1890 година. Работите продължават и стъпка по стъпка, камък върху камък, през следващите четири години изниква прекрасен храм.

Благодарение на Мария Гоцева, дигиталeн архив Стари Цариброд и Виртуалния музей Цариброд ви представят преписи от оригинална документация и писма, свидетели за началото на строителството на градския храм през 1890 година.


********************************************* 


Май 1890 год.
От София

вертикално:
В отделение на изповеданията:
подпис: Др Съмарджиев
15.V.1890

Господин Министре,

Управлението на Софийската Митрополия като препраща препис от постоновление № 79 на трънската постоянна комисия и план за бъдеща църква в Цариброд, чест има да Ви помоли, Господине Министре, да благоволите и разрешите построяването на църквата в Цариброд и поне възложено още днес понеже църковното настоятелство било ... работници от надница и иска да се положи основния камък 18 тога /б. р*. Този месец/.

Председателстващ на Софийски Епархиален Духовен Съвет
Подпис и печат.

* б.л. - бележка на редактора


********************************************* 



2-ри май

Днес Трънската окръжна ... Комисия под председателството на Т. Г. Пъев в присъствието на членове: Ц. Манчов и Г. Шойлев и с участието на окръжния инженер Л. Вълков разсъждава отношението на Царибродския архиепископски Наложник от 30 м. м. Под № 127, с което препраща на одобрение един план за постройка на своя църква в гр. Цариброд. Комисията като взе в предвид, че градът Цариброд има необходимост от една църква и според мнението на окръжния инспектор, изработения за тази църква план напълно съответства на назначението си, то на тази основа ... Комисията е на мнение щото постройка на църквата да се почне по изработения план.

Препис от настоящото постановление да се съобщи на Архиерейския наместник.

Подписали: Председателстващ Т. Г. Пъев
членове: Ц. Манчов, Г. Шойлев, не се чете
инженер: Л. Вълчев
Вярно
Подпис и печат Секретар Сим...



********************************************* 



Май 1890
София

до Министъра на външните работи и изповеданията

Господин Министре,

В допълнение на отношението ни към 15 т.м. под № 1349, Управлението на Софийската Митрополия има чест да Ви уведоми, че за построяването на църквата в Цариброд щели да бъдат нужни 20 000 лева от което количество 6 000 лева имали готови и 6 000 лева записани помощи, а остатъкът от 8 000 лева гражданите хранили надежда, че ще се събере от доброволни помощи на християните и от помощи на правителството ... дадено заявление.
При този момент ако е възможно по скоро да ни се потвърди планът, за да го изпратим в града, за да се почне постройката. 
Председателстващия на Софийското Епархиално Духовенство: подпис и печат    



********************************************* 




Доклад до Негово Царско Височество
4434

Господарю,

Имам честа най покорно да моля Ваше Царско Височество да благословите и разрешите щото от сумите предвидени в бюджета на повереното ми Министерство за текущата година за пособия на църкви ... /глава ІХ, ал. 44/...









********************************************* 




на църковното настоятелство в Цариброд за построяване църква в тоя град и двеста и петдесет лева на общинския кмета на с. Лукавица, Родопска околия, за огражданията в това село.
Ако Ваше Царско Височество одобрявате това мое предложение най покорно Ви моля да благоволите и подпишете приложения тук указ.
Съм,
Господарю,
на Ваше Царско Височество най покорен служител и верен поданик.

София,
юни 1890 год.


Министър на Външните Дела и Изповедания: подпис




********************************************* 




вертикално:
обнародвано 9/41 90 г. ...
Указ
№ 45

Ний Фердинанд І
С Божията помощ и Народната Власт
княз на България

По предложение на наший Министър на Външните Дела и Изповедания представено Нам доклада му от 4 текущий месец под № 4434, Постановихме и Постановявам:
І. Да се отпуснат хиляда лева пособие на църковното настоятелство в Цариброд...





********************************************* 



църква в тоя град и двеста и петдесет лева на Общинския Кмет в с. Лукавица, Родопска Околия за ограждения в това село.
ІІ. Означеното тук количество да се вземе от сумата, предвидена в бюджета на Министерството на Външните Дела и Изповедания за текущата година за пособия на църкви и други /глава ІХ, алинея 44/.
ІІІ. Изпълнението на настоящия указ се възлага на наший Министър на Външните Дела и Изповеданията.
Издаден в Наший дворец в София, на 6 юни 1890 год.

Подпис на княз Фердинанд








********************************************* 



№ 2690
Юни 1890
гр. Цариброд

вертикално:
.... 18-22 VІ 90 ...

Рапорт

В изпълнение на предписанието на Министерството на Външните Дела и Изповедания от 16-ти тога /този/ под № 4883, чест имах да отнеса че отпуснатата сума с известие № 426 на сумата 1 000 лева, пособие за направата на църква в град Цариброд е изплатена от местното ковчежничество и предаде под разписка на местното църковно настоятелство в тоя град.

Околийски началник: печат 
Секретар:....



********************************************* 

Есента през лято господне 1894-о на 8 ноември по стар стил новият Божи дом заблестява в цялата си пълнота. На този ден той бива тържествено осветен и посветен на Пресвета Богородица и нейния Рожден ден – Мала Богородица.



Царибродски учитељ пронашао лек против рака

14.10.20.

У Цариброду је пронађен лек противу најопасније болести – рака. Проналазач је један – учитељ. Рак неће више мучити човечанство.


Овим речима почиње текст објављен у часопису „Време“ 24. јуна 1939. године.  Текст који носи наслов „Царибродски учитељ Новица Ђорђевић тврди да је пронашао лек против рака“ даље каже:


(Рак) неће замарати професоре и научнике по лабораторијама – бар тако верује учитељ – проналазач, који је вољан да свој изум пошаље стручњацима на анализу. 



Узалудна операција у Софији


Гђа Милунка Ђорђевић, учитељица у Цариброду, разболела се пре четири године. Одмах је консултовала најпознатије лекаре у земљи и иностранству, да би се најзад задржала на лечењу у Софији, на приватној клиници професора г.др. Минка Жекова.

По завршеном прегледу г.др. Жеков је са својим асистентом г.др. Томовим, професором медицинског факултета, као и други лекари у Југославији и иностранству, константовао код болеснице – рак.

Лекари су предложили гђи Ђорђевић операцију, са гаранцијом да ће бити излечена и да се болест неће више појавити . Извршена је операција, коју је болесница тешко поднела.

Првих дана, после операције, осећала се доста добро.

Али ускоро болест је кренула на горе, појавиле су се две нове ране, на новом месту, у величини два квадратна сантиметара. Убрзо после тога, на запрепашћење лекара, појавила се и трећа рана на самом месту где је извршена операција. Рак се нагло ширио.


Лечење у Београду


Гђа Милунка под теретом прве операције није могла да се снађе. Њен супруг био је очајан.

После консултације, лекари су изјавили: операција није потребна, јер ништа не може да постигне. А други лек не постоји сем зрачења.

Гђа Ђорђевић је тада по савету лекара издржала прописан број зрачења код г.др. Ерофима Христова у Софији. Међутим, ни зрачење јој није помогло, јер је рак нагло почео да се шири и она је све више и више малаксавала.


 

Тако је ишло све до Ускрса ове године, када се у очајању обратила г.др. Илићу – Раковачком, чија је ординација у Римској улици 3 у Београду, који, како је стајало у једном огласу „лечи све болести које се данас у медицини сматрају неизлечивим“. Г.др. Раковачки рекао је да ће гђу Ђорђевић излечити, иако је то рак. Издао је и уверење, као што су то учинили и други лекари, да болује од рака. На питање г.Ђорђевића „да ли заиста може да излечи рак“, г.др. Раковачки је одговорио:

-Разуме се, драги господине, јер ја лечим и неизлечиве болести: рак, туберкулозу итд. Ваша супруга кроз десет дана биће потпуно здрава.

Г. Ђорђевић је положио новац унапред за десет зрачења, примио признанице, а гђа Ђорђевић је издржала десетодневно лечење. Али, ране се нагло шире и даље и гђа Ђорђевић напушта Београд уверена да њеној болести нема лека.


Лечење народним лековима


Супруг је био очајан, али он сам предузима лечење болесне супруге народним лековима. И на запрепашћење и радост његове супруге, г. Ђорђевић успева да је излечи.

Још после прве употребе овог народног лека, чији састав г. Ђорђевић не жели да шири и ране су завенуле и сасвим осушиле. Лечење је трајало 10 дана.

- Што сам се спасла тешке и неподношљиве болести имам да захвалим своме мужу, који је као примеран супруг дао све од себе да ме спасе, каже гђа Ђорђевић. Данас сам потпуно здрава као и друге жене. На сваких 15 дана  добијем у тежини по три килограма. Моје субјективно стање је сасвим нормално.

Г. Ђорђевић одбијао је да ма шта каже о свом леку противу рака.

- Ја сам само учитељ, не и лекар. За мене је важно да сам своју жену излечио, што нису могли да учине многи лекари и што је најважније, специјалисти и професори универзитета, који су ми за лечење узели преко 60.000 динара. Читав капитал. Радо ћу да пошаљем свој лек на анализу. Пристајем да се у присуству професора и специјалиста испита лек на сваком болеснику, али никоме нити хоћу нити могу дати лек. Зато вас молим, да то подвучете да ми се нико не обраћа.


Шта се касније десило са „леком“, као и са породицом Ђорђевић, није ми познато! 


Вълшебниять конь - комикс на Иван Петров (1941)

16.9.20.

Софийски вестник "Нова вечер" през 1941 година публикува поредица "Вълшебниять конь" на Иван Петров. 

Виртуален музей Цариброд прибави две части от поредицата, публикувани в брой 359 и 362 от 26 и 30 юни 1941г.

 







Podelite ovo:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 

Slike i fotografije

O gradu