Ново Братство: Интервю с Марян Миланов

Юбилей: Пет години на „Виртуален музей Цариброд“

Марян Миланов е професор по английски език по потекло от Димитровград, който живее и работи в Ниш. Хората предимно го свързват с блога и групата във Facebook „Виртуален музей Цариброд“, която на 25 октомври отбелязва юбилей от 5 години на съществуването и обединява всички онези, на които Цариброд им е в сърцето. „Виртуален музей Цариброд“ съхранява историята и културата на Цариброд, на известните му личности, на миналото, настоящето и бъдещето.

Как се роди идеята за формиране на този сайт?

„Виртуален музей Цариброд“ бе създаден като едно желание, една идея, един опит да се обединят на едно място всички онези вечни неща, които, когато не са прегазени от времето, са забравени от хората! Неща, които не познаваме или забравяме, а би трябвало да ги запазим за бъдещите поколения. На самото създаване на Виртуалния музей повлияха няколко неща. Всъщност на мен винаги ми беше приятно да слушам приказките на дядо ми за миналото, за живота, когато той е бил млад, за обичаите, събитията, за нашите предци... Аз често го записвах и бележих думите му. След това веднъж, когато бях на село, съвсем случайно в една дървена кутия намерих куп стари снимки, документи, поздравителни картички, писма, сметки... Прекарах дни и нощи, разглеждайки и четейки тези книжа. Някои от тях бяха добре запазени, а някои бяха изхабени и едвам четливи. Сред документите, които и сега пазя, беше разрешително за преминаване на границата от 1950 г., данъчна книжка от Кралството на СХС, лична карта от 1919 г., свидетелство за църковен брак от 1915 г., договор за покупко-продажба от 1899 г., както и военната книжка на моя пра пра дядо от 1893 г.! Имам и няколко турски тапии, които дядо ми беше намерил. Те са написани на арабски език и са от 1860-те години. Благодарение на интернет и определени контакти, успях да преведа някои от тях и да разбера за името на нашия предшественик, за когото и дядо ми не си спомняше. Бях очарован от самия факт, че всички тези неща са съхранявани с такава грижа и че са събирани и пазени в продължение на десетилетия, а някои дори и повече от 150 години. Невероятно е чувството да ги държиш в ръцете си и да си мислиш за това, кога са написани, кой ги е написал, за какво свидетелстват. За съжаление, освен избледелите букви, те остават само неми свидетели за всичко останало. Както и да е, аз научих много неща за своите предци и за родословното ми дърво, което допълнително ме заинтригува да проучавам историята, както на семейството ми, така и на целия край.

Веднъж, през 2012 г., моя приятел Марко Стоянович от Лесковац, който е сценарист на комикси и теоретик, ме попита дали искам да напиша текст за Мето Петров, който да бъде публикуван в рамките на специалното издание на нишкото списание „Градина“, посветено на авторите на комикси от Югоизточна Сърбия. Приех го с голямо удоволствие, хем защото обичам комиксите, хем защото става дума за велик царибродски художник, който, както и аз, е по потекло от Желюша и може да се каже, че сме съседи. За него бях чувал много неща, но исках да науча повече. Седнах пред компютъра, за да намеря в Google някои инфорнмации за Мето, и бях изненадан след като не успях да намеря почти нищо, или просто незначително малко данни, въпреки че се опитвах да търся, както на  сръбски, така и на български език. Разбира се, стигнах до текстове за Мето в старите издания на „Братство“, в рецензиите на някои книги и т.н., но самия факт, че в интернет за него нямаше нищо просто ме обезпокояваше. Всъщност за мен това беше непростимо! Ако в днешно време ви няма в интернет, тогава като че ли не съществувате. Дори и ако някой се интересува и иска да научи за Мето, или за други хора и събития от нашия край, едва ли ще рови по архивите на „Братство“ или ще тършува в някоя библиотека. Просто ще се откаже. Исках да променя това нещо! Тогава не знаех как и в каква форма трябва да го направя, но постоянно мислих върху идеята. Спомних си за моята колекция от стари снимки и документи и си помислих, че всеки от нас има някъде в някой албум или в чекмедже някоя стара снимка, някой документ, който би искал да сподели с други. И така се роди идеята за създаване на блога „Виртуален музей Цариброд“, чрез който да извадим старите снимки от чекмеджета, спомените, старите хора и др. и да създадем съвместна онлайн колекция, която ще оставим на бъдещите поколения. Facebook групата бе естественото следствие на нещата, като най-лесния и най-бърз начин да се разшири тази идея. Останалото, както казват, е история! Пет години по-късно блогът има 113 000 посещения, което за един блог с местен характер е отличен успех, поне според мен! Над 85 статии и разкази, някои от които би били забравени, а някои може би никога не би могли да бъдат разказани. Над 1960 членове на групата във Facebook, безброй прекрасни снимки, коментари, създадени приятелства. Особено съм доволен, че ВМЦ успя да събере това, което аз наричам "Царибродска диаспора". Значи ВМЦ не е само за  хората, които живеят в Цариброд, или са родени в него, а живеят някъде другаде (примерно аз), но да събужда носталгия и да обединява онези, които имат корени от Царибродския край, или поне само приятели от нашия край. 

Миналата година по изключителен начин отбелязахте четири години от съществуването на сайта: организирахте тестове чрез съвременни приложения за учениците във II и IV клас на Гимназията „Св. Св. Кирил и Методий” в Димитровград на тема „Какво знаем за своя град".

Така беше. Мислейки си за това как да отбележа четвъртата годишнина на ВМЦ, стигнах до идея да направим тест на гимназистите. По този начин не исках само да проверявам знанията им за своя град, но преди всичко да ги заинтригувам за тази тема, да популяризирам сред тях идеята за „Виртуалния музей на Цариброд“, да им припомним за значението на познанията за тяхното минало. Надявам се, че един ден някой от тях ще продължи тази моя идея, може би по някой друг, по-креативен и по-различен начин.

Разбира се, тъй като става дума за тийнейджъри, исках теста да не бъде  стресиращо и неприятно преживяване, но да го направя по близък и забавен начин за тях, така че го проведох чрез уеб-приложението Socrative. Въпросите им пуснах от моя таблет, а те отговаряха от компютрите си или мобилните телефони. За тях това беше едно ново преживяване, а за мен беше възможност да покажа на колегите си от бившата гимназия някои от възможностите за приложение на мобилните и цифрови технологии в обучението. 

- Доволни ли сте от интереса на младите към корените им?

Не мога да давам оценка само въз основа на едно проучване. Въпреки че някои от тях не знаят дори основни неща за Димитровград, имаше и такива, които ме изненадаха с определени отговори. Да бъда честен, на тяхната възраст и аз не знаех отговори на много от въпросите, които им зададох. Както казах, желанието ми беше преди всичко да ги заинтригувам в тази насока, а същевременно да покажа, както на преподавателите, така и на родителите, че ако децата не знаят за историята на своя край, това е продукт на нашето неотговорно отношение към този въпрос.

- Считате ли, че ученето в тези съвременни условия е по-подходящо за децата днес? Можем ли да кажем, че благодарение на Вашия сайт на днешните млади поколения е лесно достъпна историята на родния им край?

Разбира се! Днешните ученици са първото поколение, родени и израснали в един свят, където компютрите, интернета и мобилните телефони представляват всекидневие. Те не знаят как е било преди, така че за тях ученето чрез мобилни приложения е комбинация от красиво и полезно, съединение на интересно и предизвикателно. Ние трябва да ги  научим, че огромното време, което прекарват в интернет, пред лаптоповете и мобилните телефони, могат да използват и за учене, образование и усъвършенстване, а не само за  забавление.

Аз вярвам, че благодарение на моя сайт информациите за нашия край са по-достъпни на всеки, навсякъде по света, а не само на младите. Модерните технологии влияят върху всички сфери на обществото, на всички поколения, включително и на младите. 

Освен безспорната любов към родния край, което Ви подтиква да поддържате сайта, как оценявате икономическата страна на работата на сайта. Изпитвате ли някакви трудности?

Има една шега - парите не са проблем, защото пари нямаме! Искам да кажа, че всичките дейности, свързани със стартирането и поддържането на сайта, са на базата на ентусиазма и любовта ми към тази работа. Сам задвижих сайта и сам го поддържам. Най-голямата ми награда са активните членове в групата и материалите, които сме събрали там. Разбира се, много ми значи признанието, което получих по повод Деня на общината в Димитровград прес 2016 година. То със сигурност е още едно потвърждение, че това което правя е добре и за мен представлява мотивация за по-нататъшна работа и за нови идеи.

- Миналата година също организирахте една интересна изложба и задвижихте проекта за дигитална библиотека, съответно дигитален архив „Стари Цариброд“. Как се стигна до това начинание?

Както вече споменах, „Виртуалният музей Цариброд“ събра царибродската диаспора и така се запознах с Мария Гоцева от София, потомък на известната фамилия Гоцеви. Като наследница на една от най-старите царибродски фамилии, която е била част от тогавашния интелектуален елит на града, Мария притежава богат семеен архив на стари снимки и документи, а още по-важното е, че има огромна любов към своите корени и към Цариброд, въпреки че никога не е живяла там. Изследвайки някои теми за блога, научих, че източниците на информации често са били от списанията „Нишава“ и „Цариброд“. Обаче не можах да се добера до тях. Местната библиотека разполага едвам с по някое копие на тези публикации, а запазените оригинали се предимно съхраняват в Националната библиотека в София, а една част и в Архива в Пирот. Търсенето на оригиналните източници и информации от Пирот до София изисква много време и пари, така че се свързах с Мария и я помолих да ми сканира някои от текстовете, които ми бяха необходими. Разменяйки материалите, в които тя намираше и доста неща за предците си, стигнахме до идеята всичките стари публикации от списанията „Домашен учител“, „Цариброд“, „Нишава“ и „Клопотар“ да дигитализираме и да ги направим  достъпни за всеки. Така се роди идеята за дигиталната библиотека "Царибродски периодични издания 1889-1919", която аз и Мария реализирахме с финансова подкрепа на Националния съвет, а на финала на проекта организирахме и изложба в галерията „Методи Мето Петров“ през март миналата година. След този проект разширихме идеята и освен дигитална библиотека задвижихме дигитален архив „Старият Цариброд“, в който могат да се намерят стари книги в електронна форма, документи, фотографии и др. Съдържанието му непрекъснато се обогатява.

-Какви са плановете за бъдещето, ще очакваме ли още някои интересни проекти на Виртуалния музей?

Идеите са много, но за съжаление времето е малко. Сега не искам да обещавам нищо друго освен, че ще се опитам да и в бъдещето „Виртуален музей Цариброд“ предложа нещо ново и интересно поне в форма на множество интересни текстове и снимки, а може би и необикновена изложба или книга. Бих искал на края да поканя на всички, които обичат Цариброд, да се присъединят към Виртуалния музей, да изпратят своите истории, текстове, снимки... че всички ние сме малките пазители на нашето наследство!

Снежана Джелич

Ново Братство, брой 32, от 27 октомври 2017 г.

(пълна, несъкратена версия)